Кой би предположил, че това да получиш звезда в наръчник за ресторанти и хотели би имало драматичен ефект върху целия ти бизнес? Със сигурност преди около век това не е имало значение. Но днес някои ресторанти се борят всеки ден да получат или задържат своите звезди, отредени им от Мишлен (Michelin) – световноизвестният наръчник за най-добрите ресторанти и хотели в света.
Традиционно, оценените със звезди на Мишлен ресторанти определено имат какво да предложат – преди всичко изключително качество на храната. Инспекторите на Мишлен винаги са инкогнито – не се представят, не предупреждават за посещението си. Анонимността им е издигната до такова ниво, че дори, според вестник Ню Йорк Таймс, родителите им не знаят какво работят.
“Много от топ мениджърите на компанията не знаят кои са техните инспектори; самите те са съветвани да не разкриват какво работят, дори на родителите си; и във всички години, откакто съществува Michelin Guide (Наръчника на Мишлен, бел. авт.), на инспекторите не се разрешава да говорят с журналисти.”
Защо се случва това? За да може винаги и по всяко време ресторантите, които са спечелили оценката на инспекторите, да поддържат нивото ако не същото, то минимум по-високо. В крайна сметка, инспекторите са обикновените клиенти – като всички нас.
Тук вероятно си мислите същото, което и аз – “обикновените” клиенти едва ли могат да си позволят да се хранят в ресторантите със звезди на Мишлен, освен ако не поддържат висок стандарт, нали така? Е, оказа се, че не е задължително.
Ако можете да си позволите храна на стойност $1.85, тогава ви казваме “Честито!” – има място, оценено със звезда на Мишлен, където на тази стойност можете не да пиете една студена вода, а да се нахраните. Мястото е Сингапур, Китайският квартал. Ресторантът е всъщност малка будка сред множество други такива, и се ръководи от Чан Хон Менг – това е неговата работа и препитание от 30 години. Специалитетът му е Hong Kong Soya Chicken Rice and Noodle (Хонг Конг пиле със соев сос с ориз/нудъли).
Пред малкото павилионче, където готви Чан, има опашка още преди да е отворил и се чака средно по поне 1 час и 30 минути, за да си поръчаш ястие.
Чан готви средно по 17 часа дневно и за това време продава по 170 пилета, за да може да отговори на търсенето. И това на цена от $1.85 на порция. Едва ли през 17-часовия си работен ден Чан успява да мисли дали следващият му клиент е Мишлен инспектор.
Когато му се обаждат, за да го поканят на Гала вечерята на Мишлен в Сингапур, той решава, че е шега. Чувал е от шеф готвачите, от които се е учил, че това е най-голямото признание за един шеф готвач, но се пита “Какво може да прави един инспектор на Мишлен при мен?”. Оказва се, че не се съди по мястото, а само и единствено по храната. Остатъка от историята предлагам да чуете от самия Чан, като изгледате неговата вълнуваща история във видеото по-долу.
FB G+ Tw