Интересно е как без усилие разпознаваме работата на някои артисти, дори и да не сме привърженици на дадената област в изкуството и дори да сме виждали съвсем малко от работата им. Може би заради индивидуалния им почерк или просто защото приляга на собственото ни “Аз”.
Велик главен готвач и велик фотограф, наложил стил, на който подражават мнозина.
Каквато и да е причината, успяваме безпогрешно да отгатнем техните произведения. Такъв е случаят с Франческо Тонели – велик главен готвач и велик фотограф, наложил стил, на който подражават мнозина.
Първата му страст е кулинарията и с нея започва едва 14 годишен, докато помага в кухнята, в която един от братята му е главен готвач. След като се премества в Милано, Франческо управлява два ресторанта, а скоро след това работата му го отвежда до списанието La Cucina Italiana, където в продължение на 8 години тества рецепти и работи тясно с фотографи, които стилизират и заснемат готовите ястия.
Следващата важна стъпка в живота и кариерата му е преместването му в САЩ, където приема да преподава в Американския кулинарен институт (от 1997 до 2005 г.) – едно от най-престижните места за обучение в кулинарното изкуство. Лекциите, които води, са изключително натоварващи и обхващат 6-7 рецепти на ден, включващи различни техники на готвене. Не след дълго Тонели осъзнава, че трябва да разработи различна система, за да могат курсистите му да се ориентират в огромната материя. Така започва да използва снимки на готовите ястия, като референция за курсистите – нещо непопулярно по това време.
Въоръжен с чисто нов цифров фотоапарат, с по-малко от 1 мегапиксел, Тонели започва да снима почти всичко, което приготвя. Разбира се, изпраща кадрите си на фотограф, с когото е работил в Милано и все още поддържа връзка. Отзивът, който получава, е ““Храната изглежда великолепно, но, човек, трябва да се научиш как да използваш камерата!”.
“Храната изглежда великолепно, но, човек, трябва да се научиш как да използваш камерата!”
Франческо взема присърце критиката и не след дълго Американският кулинарен институт забелязва работата му и привлича огромни брандове като Кока Кола и Гинес, за които Тонели да заснеме фотосесии.
С годините уменията и опитът му във фотографията растат и през 2005-та взема съдбовното решение да създаде собствено студио. Много скоро след това Франческо разбира колко трудно е това. Липсата на опит на пазара и на спасителната мрежа на Института в намирането на клиенти, водят до години неимоверна борба дори и за най-дребните фотосесии. Почти стига до фалит, а проблемите в работата се прехвърлят и в личния му живот.
Красивият триумф на Тонели идва с готварската книга на Eleven Madison Park. Главният готвач – Daniel Humm, с когото Тонели е снимал и преди, решава да заложи на изчистения му стил, на смелите и ярки цветове, които фотографът предпочита и на невероятната му отдаденост на детайла.
Именно този стил превръща Тонели в един от най-популярните фотографи на храна. Същият, който преди плаши големите клиенти, се превръща в основното му предимство. А за нас остава визуалната наслада от работата му.
Заглавна снимка: Candy Kennedy за Francesco Tonelli
FB G+ Tw