Новите стари улици: Оборище

Моментите, в които се разхождам по улиците на София, без да имам цел и посока, са ми любими. Стотици хиляди стъпки по тях, променящи се епохи и времена, а те сякаш събират енергията на поколения наред и все така устойчиво стоят на мястото си. Растат, но не стареят, точно като София. Една от тези улици ме изпълва с тих възторг всеки път, когато мина по нея, защото ми подарява комбинацията от зашеметяваща гледка, романтика и красота и ме води в сърцето на града – улица Оборище.

На изток от рая

Улица “Оборище” започва от улица “Раковска” и продължава по почти права линия покрай храм-паметник Св. Александър Невски до бул. Ситняково. Посоката й води източно от центъра на града, а самата улица е заложена в първия градоустройствен план на София (1879), след провъзгласяването й за столица. Скоро след изграждането й, улица Оборище се заселва с представители на научно-интелектуалния и политически елит на страната. Известни нейни обитатели през годините са интелектуалци като Йордан Радичков, Апостол Карамитев и съпругата му Маргарита Дупаринова, арх. Любомир Нейков и художника Марин Устагенов, както и много други.

Забележителности

Движейки се по “Оборище” в посока бул. Ситняково, ще минете покрай Националната библиотека Св. Св. Кирил и Методий – най-голямата публична библиотека в страната, съдържаща над 7 милиона библиотечни единици. По първоначален план за нея е закупена сграда на ул. Раковска, но през 1939 г. започва строителството на нова сграда, където тя да се помещава – на ул. Оборище. През 1944 г. при бомбардировките на София и двете й сгради са разрушени, но тя отново е издигната през 1946 г. На гърба на Националната библиотека е Докторската градина, наречена така заради намиращия се в центъра й Докторски паметник – монумент, посветен на загиналите през Руско-турската освободителна война медицински чинове. Любопитен факт е, че паметникът е изграден по проект на автора на паметника на Шипка – чешкият архитект Антон Йосиф Томашек.

По “Оборище” ще откриете още Националното музикално училище “Любомир Пипков”, Националната художествена галерия (макар с точност да се намира на ул. Шипка 1), Галерията за чуждестранно изкуство, посолства.

Добрите ресторанти на “Оборище”

Сред всички забележителности, сгради, посолства и други институции, Оборище в последните години стана дом и на доста добри ресторанти, малки и кокетни кафенета, магазинчета за музика, книжарнички и какво ли още не. Така че, ако сте предвидили да се отдадете на безметежна разходка по улица “Оборище”, ето къде ви препоръчваме да хапнете вкусна храна:

• Павилион 37 – отваря още в ранна утрин, защото сервират закуска, а иначе кухнята им е интернационална и предлага дневно меню за обяд и вечеря.
• Ди Валли – малкият семеен ресторант, предлагащ приятна комбинация от френски и италиански блюда, е акостирал първо в Созопол, но се пренася и в София. Така че, ако имате време до отпуската и ви е мъчно за Созопол, отбийте се там.
• Медитеранео – освен, че може да хапнете в чудната им градина, ще се насладите на класическа средиземноморска кухня в домашен стил.

И докато си правите тур по Оборище, можете да си резервирате маса дори в движение с dineout.bg.

Източници: http://stara-sofia.com/oborishte.html, http://sofiazanas.blogspot.bg/2014/11/21.html, https://oborishtestreet.wordpress.com/, http://bit.ly/24Zv9Cv.

Заглавна снимка: Designed by Freepik