Dineout агентите под прикритие се занимават с разкриване на кулинарни находки. Така че не се учудвайте, ако попаднете на подробни фоторепортажи, гарнирани с вкусни описания на преживяванията на “местопрестъплението”. Защото добрата храна заслужава да бъде споделена.
Brick Café Bar and Dinner – на гости у дома
Докато вървях в търсене на Брик Кафе из квартал Изток в София, се чувствах сякаш не отивам на вечеря в ресторант, а се прибирам у дома. Многото къщи, все още запазени от преди, разхождащите се хора и зеленината на околността ми донесоха домашен уют насред града. И докато се оглеждах в търсене на ресторант, насреща си видях… къща. Тухли, керемиди, тераса на приземен етаж и табелата “Brick Café Bar and Dinner”. Отнякъде дочух пиано, а докато ме настаняваха на моята маса, разбрах, че всъщност то винаги е там – и вечер прави компания на самотни души, шумни компании, влюбени двойки и семейства с деца, създавайки неповторима атмосфера.
Докато разглеждах менюто, не можех да не огледам и наоколо, а в ума ми изплува една дума – дом. В Брик сякаш нищо не е подредено в някакъв строг ред, а цари пъстротата на един истински дом.
Докато преглеждам менюто, ми сервират сангрия – welcome drink, комплимент от заведението. Което ме подсеща и за специалното предложение на Брик Кафе и dineout.bg за 1 литър безплатна сангрия с всяка резервация, направена чрез Dineout за събота и неделя през август.
Забелязвам подчертано интернационалната кухня в Брик Кафе. Средиземноморска, американска, дори мексиканска и тайландска кухня. Решавам да започна с гуакамоле за предястие и скоро разбирам, че съм уцелила десятката.
Когато опитах сервираното гуакамоле, гарнирано с царевичен чипс, усетих и узрялото авокадо, и ситно нарязания червен лук, и свежестта на лайм. Предястието спокойно може да стигне за повече от двама души, а резервациите през dineout.bg за 4+ човека за събота и неделя през август, получават едно гуакамоле като комплимент от заведението. Заедно със сангрията! Вече започвам да кроя планове за вечеря с приятели през уикенда.
В менюто ми прави впечатление обстойното обяснение за приготвянето на тайландските ястия. Сосът към тях се приготвя на място и не съдържа нищо животинско, само тайландски подправки, кокосово мляко, сусамово олио и характерни аромати. Всяко ястие може да се сервира с басмати ориз, оризови спагети или кафяв ориз. Спечелиха ме на секундата и си поръчвам пиле тай. Мога да си избера колко да е люто и се спирам на средно пикантно.
Порцията е абсолютно засищаща, а аз се опитвам да разпозная всички подправки в тай соса, който е фантастично вкусен с ориза, зеленчуците и пилешкото, които обгръща.
Опитвам се и да се убедя, че имам място за десерт – особено, когато прочетох за мини чийзкейкчетата със сладко от кайсии. Не успявам обаче да намеря това имагинерно място в пълния ми стомах и решавам да бъда разумна и да си ги запазя за друг път. В този момент зазвучава “New York, New York” на пианото, а около мен се чува немска и английска реч. Дочувам, че заведението се посещава от много чужденци заради автентичната кухня и заради… пържените картофки и Happy Hour-a. Забелязвам, че картофките са много далече от бланширани и питам сервитьорката – оказвам се права. Белят си ги, режат си ги и си ги пържат на място. А през Happy Hour-а от 17:00 до 19:00 ч. всеки ден напитките са на на много привлекателни цени.
За финал нещо любопитно – никъде в заведението не се пуши. Включително на терасата. Какво правят обаче пушачите? За тях е обособено място отвън, точно до входа, с кокетна пейка и пряк поглед към пианото. Казусът е разрешен, а под съпровода на поредната мелодия на пианото си тръгвам и ми е щастливо, че съм била на интернационално посещение… у дома.
FB G+ Tw